Academia.eduAcademia.edu
STUDIA ARCHAEOLOGICA UNIVERSITATIS SERDICENSIS Supplementum IV (2005) Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov _____________________ ПЕЩИ ЗА ИЗПИЧАНЕ НА БИТОВА КЕРАМИКА ОТ ДРЪСТЪР СТЕФКА АНГЕЛОВА, РУМЯНА КОЛЕВА През 2003 и 2004 г. в централната северна част на укрепения Дръстър (кв. Д9) са разкрити изцяло две грънчарски пещи. Още две са частично разчистени в профила на проучвания терен от юг. Те ще бъдат публикувани едва след цялостното им разкриване. Предмет на настоящата публикация са пещ № 1 и пещ № 3. Грънчарска пещ № 1 (обр. І, 1). Проучена е през 2003 г. Пещта е с овална в план камера с размери 1.70 х 1.30 м Южната стена е значително по-извита от северната стена, която е почти права. Камерата на пещта е вкопана в терена – по-запазена е южната стена, с височина 0.76 м. В стените има вградени камъни с неголеми размери. Това личи най-добре в нарушения североизточен край, където в основата се виждат камъни с размери 0.12/0.16 м. От юг, покрай западната стена на пещта следват и по-големи. Камъните не се проследяват навсякъде в стените и липсват във височина. Обмазката от примесена с пясък глина, която след опалването има охристожълт до червен цвят, е нанесена върху камъните или направо върху околния терен. По-високо запазената южна стена на пещта е с неравна вътрешна повърхност – вероятно от попадналите в насипа камъни. В камерата се разчистиха две успоредни на дългата ос (И – З) ребра. Изградени са от фрагменти строителна керамика, камъни, споени и обмазани с глина. Опалени са до 10 червено, а камъните в тях са силно обгорели. В източния край на северното ребро върху обмазката се вижда фрагмент строителна керамика, също обмазан с глина – възможно от частична поправка или втора обмазка. Ребрата имат средна широчина 0.25 м и височина от дъното на камерата 0.20–0.24 м. Дъното има лек наклон в южна посока и между двете ребра е с 0.04–0.06 м по-високо от периферията. Отворът на камерата е от северозапад и е оформен като широк 0.76 м канал със запазена дължина до 0.54 м. Сводът на канала е разбит, но и в северната и южната стена личи преход към засводената част. Височината му 0.34 м е значително по-ниска от максимално запазената височина на камерата. Дъното на канала също е разбито, но петно от пепел показва приблизителното му ниво и лек наклон към камерата на пещта. Вероятно в канала е извършвано изгарянето на горивния материал. Пълнежът на камерата е от пръст, фрагменти от битова керамика, камъни с неголеми размери, част от тях концентрирани по оста на камерата и в пространството между двете ребра и между ребрата и стените на камерата. Изключителен превес сред фрагментите битова керамика представляват изработените от глина с примес на едри пясъчни частици, охристочервени или сиви след изпичането. Върху чирепа и дори върху лома на някои от тях се виждат капки от зеленикава глазура, макар да липсват данни, че пещта е за глазиране на съдовете. В северната стена на пещта е намерената горяла монета № 81/2003 – анонимна византийска клас I (1080–1085)*, която е terminus post quem за нейната датировка. Характеристиките на доминиращите по количество фрагменти от съдове показват ясно, че в пещта е изпичана домашна керамика, изработена на бързо грънчарско колело (обр. І, 2–18). Преобладават гърнета от силно песъклива глина. При изпичането цветът е светлокафяв или сивкав. Разликите са в зависимост от температурата и достъпа на кислород, както показва различното оцветяване на някои от фрагментите. Грънчарска пещ № 3 (обр. ІІ, 1). Проучена е през 2004 г. Камерата на пещта е кръгла в план, с диаметър 1.20 м. Дъното е плоско, в центъра му се издига масивен цилиндричен стълб с височина 0.35 м и диаметър 0.55 м. Вертикалните стени на камерата имат дебелина 0.03–0.05 м и са опалени до червено. Запазени са на височина 0.75 м от дъното на пещта. Обмазката им е нанесена направо върху пръстта или на места върху грижливо подредени камъни**. Централният "подпорен" стълб е изграден от опалени до ронливост камъни и фрагменти строителна керамика и е обмазан с глина. Пластът глина върху горната му страна е неравномерен, подравнителен, с дебелина до 0.10 м. Обмазката по вертикалните стени на камерата не е напълно запазена. Прави впечатление, че в горната си част, до нивото на стълба, е по-добре запазена – гладка, опалена до червено, на места дори прегорена до сиво. Между стълба и вертикалните стени се образува канал с височина 0.35 м и широчина 0.35 м. Дъното му, както и вертикалните му стени са по-лошо запазени, ронливи и не толкова твърди при разчистването им. Отворът на камерата е от изток, югоизток. Оформен е като канал с дължина 0.55 м и широчина 0.60 м. Върху вертикалните стени от камъни и фрагменти тухли е поставена тегула. Пред отвора е разположено почти кръгло в план предпещно огнище с диаметър 0.80 м. В горните 0.20 м камерата е запълнена с рохкава пръст, примесена с фрагменти битова керамика, въглени, камъни с неголеми размери, части от свода на пещта, животински кости и люспи от риби и повече наподобява пълнеж на сметна яма. Оттук е и монета № 30/2004 – медна, латинска константинополска имитация тип О, от ІІІ–V/VІ десетилетие на ХІІІ в. В следващите 0.20 м надолу в пълнежа се наблюдава концентрация от фрагментите от свода и разрушените стени на камерата, сред които се срещат и фрагменти от производствен брак – деформирани части от гърнета. Най-много и с по-големи размери, вкл. и едно цяло деформирано гърне, са фрагментите от производствен брак на нивото на централния стълб и в канала между него и вертикалните стени на камерата, в самия отвор на камерата, а няколко и в предпещното огнище. В канала на камерата се откри един цял валчест предмет от изпечена глина с дължина 0.32 м, широчина 0.18 и дебелина 0.09 м и фрагменти от още четири подобни. Целият "валец" е разположен диаметрално срещу отвора. Фрагментите са концентрирани на еднакво разстояние едни от други радиално в канала на камерата. Части от още един, шести, са намерени в предпещното огнище. Отворът на камерата е запълнен с фрагменти от строителна керамика, тухли и керемиди. В него и в предпещното огнище се наблюдава дебел до 0.10 м пласт от отухлена до охристочервено примесена с много слама рохкава глина – възможно от запушване след прекратяване процеса на горене. Под този пласт се наблю- Монетите са определени от ст. н. с. д-р Вл. Пенчев, за което му изказваме благодарност. ** Преди разрушаването на пещта не можем да кажем със сигурност каква част от камерата е оформена от подредени камъни и строителна керамика, върху които е положена обмазката на стените. * 11 дава концентрация на пепел и въглени, един по-голям изпепелен къс от дърво, използвано за горивен материал, както и силно обгорели кости от животни, малко фрагменти от бракуваната продукция. Две кръгли, изрязани от тухли, подставки със следи от обгаряне са намерени над отвора. Връзката им с изпичането на керамиката в пещта е несигурна, тъй като в камерата не са открити други такива. В пещта е изпичана кухненска и трапезна керамика (обр. ІІ, 3–11; ІV, 3–5). Съдовете са от глина с едри опостняващи примеси (кварц или едрозърнест пясък). След изпичането са кафяво-червени, керемиденочервени или сиви*. Различният цвят е в зависимост от температурата, достъпа на кислород и времето за изпичане. Срещат се и фрагменти с оцветяване от червено-кафяво до сиво. Фрагментите от деформирани съдове са сиви на цвят. Много от тях са напукани и шуплести от прегарянето. Фрагментите с червеникав цвят нямат силно изразена деформация. Преобладават частите от гърнета – конусовидни, с широко отворени извити навън или свити изправени устия с косо срязан ръб, шийката е къса или не е оформена. Дъната са с по-малък диаметър от устията. Гърнетата са без дръжки. Освен гърнета в пещта са изпичани и други форми – намерени са няколко фрагмента от 1–2 блюда с широка периферия (обр. ІІ 10; ІV 5 d) и от 4–6 кани (обр. ІІ, 9). В сравнение с гърнетата количеството им е незначително. Върху някои от фрагментите се виждат капки или петна от глазура (обр. ІІ, 4; ІV, 5 b, c). В зависимост от плътността си и цвета на чирепа тя е със зелен или жълто-зелен цвят. Глазурата не е на места, които да предполагат специалното й нанасяне. Среща се по-често върху деформирани фрагменти, вкл. и върху ломове. Това показва, че се е получила слуЕксперименти и анализи с материала не са правени – изводите са на базата на субективните наблюдения на проучвателите. * 12 чайно в процеса на изпичане, а не като търсен ефект. Възможно е да е следствие от същите стихийни процеси, протекли в камерата на пещта, които са предизвикали и бракуването на продукцията. Капките глазура може да са попаднали и случайно върху съдовете преди изпичането им, ако заедно с тях са били произвеждани и глазирани съдове. За подобна вероятност свидетелстват фрагменти от блюдо с врязана вълниста линия по периферията (обр. ІІ, 10; ІV, 5 c). Блюдото не е глазирано, но аналогични форми с нанесена направо върху чирепа зеленикава глазура се срещат в Дръстър. Няма съмнение, че в случая е извършвано първичното изпичане до бисквит. Керамиката от двете пещи е слабо застъпена в материалите от средновековния Дръстър. Съдейки по количеството й, използването на проучените пещи е кратковременно. Формално керамиката от пещите е по-близка до някои съдове от Южна България, отколкото до известни от Дръстър форми. Гърнетата от пещ 1 са подобни на тип Г–V А, с профил Г–1 В1 по класификацията на Б. Борисов (Борисов 2002: 31, обр. 12 е ), а тези от пещ № 3 – на тип Г–Х Б, профили Г–1 Д2 (Борисов 2002: 34, обр. 13 а). Устията от кани са близки до тези на тип К–ХХ (Борисов 2002: 112, обр. 91 и). Датировката на посочените от Борисов съдове е предимно ХІ в. Обликът им обаче е твърде различен от характерната за ХІ в. керамика от Дръстър. Освен това гърнетата от Дръстър са изработени на бързо грънчарско колело и носят всички характерни за това белези. Сравняването им с толкова отдалечен район е оправдано единствено, доколкото липсват по-близки териториално сходства, а и могат да се забележат някои общи тенденции във форма и украса. Пещите от Дръстър са опростен ва- риант на познати типове от Античността (Henning 1977: 193, Abb. 5, Abb. 6). При тях централният подпорен стълб или разделителна стена служат за подпора на скарата. При разглежданите от нас тези подпори заемат значителна част от дъното на камерата и няма сигурни данни за използваната скара. През Средновековието пещи с подпорни стълбове и без скара са известни от Южна България – в селище от ХІ – първите години на ХІІІ в. в местността Орта бурун до гр. Любимец*. Пещи с аналогична на дръстърските конструкция са известни от Сучава, Румъния. Датират се в края на ХІV – началото на ХV в. и са определени към тип Іа и Іс на пещите без скара (Nicorescu 1965: 98–99, fig. 1). Същите са отнесени към тип 3 – пещи с хоризонтална тяга на горещия въздух, в класификацията на М. Квапениова и А. Валови (Kwapieniowa, Wałowy 1969: 221). Идеята, че съдовете са подреждани само върху издадените ребра или централен стълб ни се струва неприемлива. Това би ограничило капацитета на пещите и би довело до излишен разход на гориво за изпичането на продукцията. Значителното количество бракувана продукция в канала на камерата на пещ № 3 подсказва, че е много по-вероятно съдове да са подреждани по цялата площ на камерите. Дали за това са били използвани някакви подвижни скари, които при изоставянето на пещите са извадени, и как са били подреждани съдовете е трудно да се каже. При реконструкцията на подобни пещи от Англия се допуска, че освен върху издадените "поставки" продукцията е нареждана и върху керамични фрагменти в канала на камерата (www.medievalpottery.uk.net/page12. html). Възможно е да са подреждани и направо в пространството на оформените канали (Redknap 1999: 46, Abb. 3; обр. 5) При срутването и пропадането на съдовете в камерата на * пещ № 3 това е трудно да се установи, а пещ № 1 е изоставена, след като от нея е извадена цялата готова продукция. Датирането на пещите във втората половина и края на ХІІІ в. има своето основание освен в намерените в тях монети и в стратиграфската ситуация на терена. Откритата в пещ № 1 медна анонимна византийска монета клас I (1080–1085) е terminus post quem за нейната датировка. Крайната хронологическа граница на пещ № 3 се определя от медна монета, латинска константинополска имитация тип О от ІІІ–V/VІ десетилетие на ХІІІ в. Пещ № 3 попада под жилищно ниво от ХІV в., датирано с монета № 29/2004 – неотпечатана медна пластина, използвана като монета през ХІV в. Вкопани са в пластове от ХІ–ХІІІ в. и са функционирали във втората половина или самия край на ХІІІ в. Пещите се разполагат на 10–15 м на запад – югозапад от притвора на базиликата и още по-близо до верижната сграда, която я огражда от запад. Верижната сграда е използвана с редица преустройства през първата половина на ХІІІ в. Все в това време е построена и една двуделна сграда върху нея, опожарена при татарското нашествие в 1242 г. (Пенчев 1987). След пожара Дръстър е напуснат за известно време, на което съответства един ясно изразен хиатус. Тук, на тези терени обаче хиатусът не е много ясен, тъй като е нарушен от многобройни вкопавания на жилища, огнища и пещи. Тези съоръжения не биха могли по никакъв начин да се свържат със строителството през първата половина на ХІІІ в. Техните характеристики показват дълбок упадък на културата на градското население. Този упадък е следствие от татарското нашествие. Може би грънчарските пещи, вкопаните жилища с глинени мазилки и глинени битови пещи отразяват процес на известна стабилизация, Непубликувани проучвания на Р. Колева. 13 настъпил най-вероятно във втората половина или края на ХІІІ в. Много е вероятно, когато са функционирали пещите, базиликата да не е използвана. Иначе не можем да си обясним наличието на тези огнеопасни съоръжения в близост до църквата. Самите грънчарски пещи с тяхната примитивна конструкция и още по-примитивната продукция, произвеждана в тях, не са белег за развито градско производство. ЛИ Т Е РАТ УРА Борисов, Б. 2002. Керамика и керамично производство през ХІ–ХІІ век от територията на днешна Югоизточна България. – "Марица-изток". Археологически проучвания. Т. 6. Раднево. Пенчев, В. 1987. Към историята на Дръстър през ХІІІ в. (по нумизматични данни). – Нумизматика ХХІ, 2, 26–29. Constantinescu, N. 1964. Cococni – centru de producţie ceramică din ţara Romînească (sec al XVlea).– SCIV (Bucureşti) XV, 1, 103–112. Henning, J. 1977. Entwicklungstendenzen der Keramikproduktion an der mittleren und unte- 14 ren Donau im 1. Jahrtausend u. Z. – ZfA (Berlin) 11, 181–206. Kwapieniowa, M., A. Wałowy 1969. Piece garncarskie w świetle badań archeologicznych. Materiały archeologiczne, (Kraków) Х, 205–229. Nicorescu, M. 1965. Cuptoare de ars ceramică din secolele XIV–XV de la Suceava. – SCIV XVI, 1, 97–111. Redknap M. 1999. Die römischen und mittelalterlichen Töpfereien i Mayen. – In: Berichte zur Archäologie an Mittelrhein und Mosel (Trier) 6, 11–401. Обр. І. 1. Пещ № 1, план. 2–18. Намерени в пещта фрагменти от съдове 15 Обр. ІІ. 1. Пещ № 3, план. 2. Глинен "валец". 3–10. Намерени в пещта фрагменти от съдове. 11. Деформирано гърне от камерата на пещта 16 Обр. ІІІ. 1. Пещ № 1. 2, 3. Камера на пещ № 3, детайл. 4. Пещ № 3. 5. Производствен брак в камерата на пещ № 3. 6. Глинен "валец". 7. Запушване на отвора на пещта 17 Обр. ІV. 1. Фрагменти от пещ № 1. 2. Глинени "валци". 3. Гърне от камерата на пещ № 3. 4, 5. Фрагменти от пещ № 3 18 Обр. V. Пещ основна форма Е (по M. Redknap) 19 KILNS FOR FIRING EVERYDAY POTTERY FROM DRUSTUR STEFKA ANGELOVA, RUMYANA KOLEVA (s umma ry) In 2003–2004 two kilns were excavated in the medieval town of Drustur (Silistra). Two more were registered and will be published after they are fully examined. The first one has oval chamber with two prolonged tongue-like pedestals running out from the back. The flue is badly preserved and no stacking area is registered. No debris that can suggest a floor of a stacking chamber are observed. The second kiln has a single flue covered with a tile and an oval stocking area in front of it. The chamber is round in plan and has a large cylindrical pedestal in its center. No fragments or other signs of raised oven floor are 20 to be seen. Pottery waste was concentrated in the area above the pedestal and between the pedestal and the chamber walls. Most probably the both kilns were of up-draught type. The pottery that was fired in them is for everyday use – coarse ware with sandy texture. The forms are mainly pots and only a few fragments from others are found. Some spots of glaze on the surface may be either signs of glaze occasionally spread over or may result from the processes of firing. According to the coins and stratigraphical data the kilns are built and used in the second half of 13th c.